Тон роман от Мария Метлицкая
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ДЕНЯТ НА ЖЕНАТА
от Мария Метлицкая
размер: 320 стр.
Цена 15,95 лева
ISBN 978-954-26-2112-6
Превод Нели Пигулева
Въздействаща история за насладите и болките в кръговрата на живота
Очаквайте от 22 февруари!
Нов разказ от авторката на „ Дневникът на свекървата “
Авторка на увлекателни и мъдри истории, Мария Метлицкая още с първите си литературни опити печели сърцата на милиони читатели. Творческата й натура постоянно я тласка да търси разнообразни форми на себеизразяване – занимавала се е с декупаж на мебели, писала е стихове и разкази. Споделя първите си творби с другари и близки и когато досието с разказите й попада в ръцете на известната съветска писателка Виктория Токарева, тя остава възхитена и бъдещето на Метлицкая като създател е решено. През 2011 година е оповестена първата й книга.
С историите си Метлицкая кани читателите си да следят живота на други елементарни хора, да изслушат разказите им, да съпреживеят орисите им. Бързо ни изпълва чувството, че познаваме тези герои от дълго време, даже ги оприличаваме на себе си или наши познати. И въпреки самата авторка да назовава себе си „ реалист с уклон към скептицизъм ”, тя в действителност умее да разсмива с тънка подигравка и да ни убеди, че всяка наслада и горест имат смисъл. Вероятно огромният триумф на книгите й се дължи на това, че написа за неща, които е претърпяла персонално: „ Изживяла съм пристрастености и разочарования, болежка и обиди – все неща, пред които ориста ни изправя. Не би трябвало да се предаваме. Човек носи в себе си големи сили, за които не подозира, и животът ни оказва помощ да ги разкрием. ”
Българските читатели познават Метлицкая с романа „ Дневникът на свекървата ”. Макар тя да е била в ролята и на снаха, и на свекърва, сюжетът на книгата не е взаимстван от персоналния й живот. Романът е толкоз вълнуващ, че се трансформира в безспорен бестселър в Русия с над 100 000 продадени екземпляра. По него е сниман и ефирен сериал, който също жъне голям триумф.
През февруари на български език ще излезе още една въздействаща история от съветската писателка – „ Денят на дамата “, книга за насладите и болките в кръговрата на живота.
За книгата
Когато ти е зле, би трябвало да знаеш, че няма постоянно да е по този начин. Но и когато си на крилете на щастието, помни, че това също няма да продължи постоянно. Обикновено забравяме и едното, и другото. Но ориста не пропуща момента тъкмо в точния момент да прати разтуха и лъч вяра или назад – да ни приземи и отрезви.
В навечерието на Деня на дамата три съумели дами – актриса, лекарка и писателка – гостуват в студиото на известно токшоу. И трите не се съмняват, че от тях се чака да опишат за невероятната си кариера, построена с доста труд и ограничения. Всяка от тях е давала толкоз изявленията, че с времето истината и измислицата са се смесили, и освен това дотам, че и самата героиня към този момент едвам ги разграничава.
Водещата на шоуто обаче има други проекти и изявлението се развива по радикално друг сюжет. Най-съкровените секрети на гостенките излизат нескрито и репутацията им е сложена на карта. Дълбоко потулени неточности и премълчани истини заплашват да срутен персоналния им живот. Денят на дамата се трансформира в следващо тестване за трите известни дами. Превръща се и в следващото увещание – че нито тъжните, нито щастливите моменти не престават постоянно.
Откъс
Кафето в кафенето беше прелестно – същинско капучино, направено както би трябвало, с компактен каймак и със сърчице от канела. Женя се отпусна на стола и огледа помещението. Беше цялостно с познати от медиите лица – водещи на новините, на токшоу стратегии, артисти, режисьори.
От една масичка против нейната й махна жена с алена рокля. Женя позна Марина Тоболчина, водещата на предаването, в което й предстоеше да взе участие след петнайсет минути.
Тоболчина също беше известна персона. Всички гледаха предаването й към този момент пет или шест години. То в никакъв случай не беше скучно. Тоболчина правеше предаването си за дамите. Веднъж на две години тя леко променяше формата – евентуално, с цел да не омръзва на феновете. И би трябвало да й се признае, че успяваше да реализира търсения резултат.
Някои смятаха предаването на Тоболчина за конюнктурно, съгласно други започваше да се повтаря. Някои я укоряваха, че е жестока, други – че й липсва откровеност.
Но! Много хора ги гледаха. Предаванията й бяха забавни, динамични. И въпросите, които Тоболчина задаваше, не бяха нито банални, нито обикновени. Освен това тя с лекост успяваше да накара събеседницата си да се просълзи и да измъкне от нея нещо, което е било надълбоко прикрито, съвсем скрито. Беше експерт, спор няма. Гласът й ромонеше меко, ненатрапчиво като бързей. Унасяше, успокояваше, отпускаше. И тъкмо тогава – хоп! Един изострен въпрос. И събеседницата й се объркваше, трепваше, едвам не подскачаше в креслото. Но към този момент нямаше накъде да мърда! Тоболчина доста грижливо се приготвяше за своите излъчвания. Вадеше скелети от дрешника – сякаш нищо особено… Но – право в задачата!
Женя беше чела в обществените мрежи, че имало един-два случая, когато съперниците на Тоболчина упорствали записът да бъде заличен и да не се пуска в ефир. Напразни очаквания! Тоболчина водеше борба като тигрица за всеки запис. Имаше и едно правосъдно дело, което Тоболчина беше спечелила. Настойчивата тъжителка беше осъдена с публично неодобрение и санкция. И даже я бяха осмивали в медиите.
И въобще да получиш покана от Тоболчина се смяташе за нещо крепко, доста крепко. Разбира се, тя беше приета за акула на перото – в случай че може по този начин да се каже за една телевизионерка.
Тоболчина погледна часовника си, бодро се изправи и се упъти към Женя. Отиде до нейната масичка, усмихна й се с пленителна усмивка и се наведе.
– Готова ли сте, Евгения Владимировна? – меко попита тя.
Женя изцеди от себе си една усмивка и също кимна:
– Да, Марина. Разбира се, че съм подготвена.
– Минахте ли през гримьорната? – осведоми се водещата.
Женя кимна:
– Разбира се.
– Тогава да се заемаме за работа! – Тоболчина още един път й се усмихна и кимна: – Да вървим?
Женя стана, въздъхна и без предпочитание потегли след нея.
В душата й се беше настанила някаква паника.
п редставя
ДЕНЯТ НА ЖЕНАТА
от Мария Метлицкая
размер: 320 стр.
Цена 15,95 лева
ISBN 978-954-26-2112-6
Превод Нели Пигулева
Въздействаща история за насладите и болките в кръговрата на живота
Очаквайте от 22 февруари!
Нов разказ от авторката на „ Дневникът на свекървата “
Авторка на увлекателни и мъдри истории, Мария Метлицкая още с първите си литературни опити печели сърцата на милиони читатели. Творческата й натура постоянно я тласка да търси разнообразни форми на себеизразяване – занимавала се е с декупаж на мебели, писала е стихове и разкази. Споделя първите си творби с другари и близки и когато досието с разказите й попада в ръцете на известната съветска писателка Виктория Токарева, тя остава възхитена и бъдещето на Метлицкая като създател е решено. През 2011 година е оповестена първата й книга.
С историите си Метлицкая кани читателите си да следят живота на други елементарни хора, да изслушат разказите им, да съпреживеят орисите им. Бързо ни изпълва чувството, че познаваме тези герои от дълго време, даже ги оприличаваме на себе си или наши познати. И въпреки самата авторка да назовава себе си „ реалист с уклон към скептицизъм ”, тя в действителност умее да разсмива с тънка подигравка и да ни убеди, че всяка наслада и горест имат смисъл. Вероятно огромният триумф на книгите й се дължи на това, че написа за неща, които е претърпяла персонално: „ Изживяла съм пристрастености и разочарования, болежка и обиди – все неща, пред които ориста ни изправя. Не би трябвало да се предаваме. Човек носи в себе си големи сили, за които не подозира, и животът ни оказва помощ да ги разкрием. ”
Българските читатели познават Метлицкая с романа „ Дневникът на свекървата ”. Макар тя да е била в ролята и на снаха, и на свекърва, сюжетът на книгата не е взаимстван от персоналния й живот. Романът е толкоз вълнуващ, че се трансформира в безспорен бестселър в Русия с над 100 000 продадени екземпляра. По него е сниман и ефирен сериал, който също жъне голям триумф.
През февруари на български език ще излезе още една въздействаща история от съветската писателка – „ Денят на дамата “, книга за насладите и болките в кръговрата на живота.
За книгата
Когато ти е зле, би трябвало да знаеш, че няма постоянно да е по този начин. Но и когато си на крилете на щастието, помни, че това също няма да продължи постоянно. Обикновено забравяме и едното, и другото. Но ориста не пропуща момента тъкмо в точния момент да прати разтуха и лъч вяра или назад – да ни приземи и отрезви.
В навечерието на Деня на дамата три съумели дами – актриса, лекарка и писателка – гостуват в студиото на известно токшоу. И трите не се съмняват, че от тях се чака да опишат за невероятната си кариера, построена с доста труд и ограничения. Всяка от тях е давала толкоз изявленията, че с времето истината и измислицата са се смесили, и освен това дотам, че и самата героиня към този момент едвам ги разграничава.
Водещата на шоуто обаче има други проекти и изявлението се развива по радикално друг сюжет. Най-съкровените секрети на гостенките излизат нескрито и репутацията им е сложена на карта. Дълбоко потулени неточности и премълчани истини заплашват да срутен персоналния им живот. Денят на дамата се трансформира в следващо тестване за трите известни дами. Превръща се и в следващото увещание – че нито тъжните, нито щастливите моменти не престават постоянно.
Откъс
Кафето в кафенето беше прелестно – същинско капучино, направено както би трябвало, с компактен каймак и със сърчице от канела. Женя се отпусна на стола и огледа помещението. Беше цялостно с познати от медиите лица – водещи на новините, на токшоу стратегии, артисти, режисьори.
От една масичка против нейната й махна жена с алена рокля. Женя позна Марина Тоболчина, водещата на предаването, в което й предстоеше да взе участие след петнайсет минути.
Тоболчина също беше известна персона. Всички гледаха предаването й към този момент пет или шест години. То в никакъв случай не беше скучно. Тоболчина правеше предаването си за дамите. Веднъж на две години тя леко променяше формата – евентуално, с цел да не омръзва на феновете. И би трябвало да й се признае, че успяваше да реализира търсения резултат.
Някои смятаха предаването на Тоболчина за конюнктурно, съгласно други започваше да се повтаря. Някои я укоряваха, че е жестока, други – че й липсва откровеност.
Но! Много хора ги гледаха. Предаванията й бяха забавни, динамични. И въпросите, които Тоболчина задаваше, не бяха нито банални, нито обикновени. Освен това тя с лекост успяваше да накара събеседницата си да се просълзи и да измъкне от нея нещо, което е било надълбоко прикрито, съвсем скрито. Беше експерт, спор няма. Гласът й ромонеше меко, ненатрапчиво като бързей. Унасяше, успокояваше, отпускаше. И тъкмо тогава – хоп! Един изострен въпрос. И събеседницата й се объркваше, трепваше, едвам не подскачаше в креслото. Но към този момент нямаше накъде да мърда! Тоболчина доста грижливо се приготвяше за своите излъчвания. Вадеше скелети от дрешника – сякаш нищо особено… Но – право в задачата!
Женя беше чела в обществените мрежи, че имало един-два случая, когато съперниците на Тоболчина упорствали записът да бъде заличен и да не се пуска в ефир. Напразни очаквания! Тоболчина водеше борба като тигрица за всеки запис. Имаше и едно правосъдно дело, което Тоболчина беше спечелила. Настойчивата тъжителка беше осъдена с публично неодобрение и санкция. И даже я бяха осмивали в медиите.
И въобще да получиш покана от Тоболчина се смяташе за нещо крепко, доста крепко. Разбира се, тя беше приета за акула на перото – в случай че може по този начин да се каже за една телевизионерка.
Тоболчина погледна часовника си, бодро се изправи и се упъти към Женя. Отиде до нейната масичка, усмихна й се с пленителна усмивка и се наведе.
– Готова ли сте, Евгения Владимировна? – меко попита тя.
Женя изцеди от себе си една усмивка и също кимна:
– Да, Марина. Разбира се, че съм подготвена.
– Минахте ли през гримьорната? – осведоми се водещата.
Женя кимна:
– Разбира се.
– Тогава да се заемаме за работа! – Тоболчина още един път й се усмихна и кимна: – Да вървим?
Женя стана, въздъхна и без предпочитание потегли след нея.
В душата й се беше настанила някаква паника.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ